gerrda (Геновева Христова)
408 4501
12 дек. 2007 г., 23:14

Вяра 

  Поэзия » Другая
663 0 10
 

Стъпалото на вярата ми се разклаща,
на стара сива паяжина се крепи.
И скърца през самотните си нощи,
в сърцето ми се свива. Не крещи!
Не спи. Защото е протрито
от толкова следобедни лъжи,
от толкова пространства неизмити,
от няколко милиона суети.
Стъпалото... как бавно изтънява,
крепи се многострунно. И мълчи.
Усеща как в ядрото му узряват
отекли принцове със стъклени очи.
Стъпалото на вярата ми си почива,
говори си с единствената дървеница,
приспива я с любов, но не заспива.
И после се пречупва като птица...

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??