Вяра
Стъпалото на вярата ми се разклаща,
на стара сива паяжина се крепи.
И скърца през самотните си нощи,
в сърцето ми се свива. Не крещи!
Не спи. Защото е протрито
от толкова следобедни лъжи,
от толкова пространства неизмити,
от няколко милиона суети.
Стъпалото... как бавно изтънява,
крепи се многострунно. И мълчи.
Усеща как в ядрото му узряват
отекли принцове със стъклени очи.
Стъпалото на вярата ми си почива,
говори си с единствената дървеница,
приспива я с любов, но не заспива.
И после се пречупва като птица...
© Геновева Христова All rights reserved.
