gerrda (Геновева Христова)
408 4501
12.12.2007 г., 23:14 ч.

Вяра 

  Поезия » Друга
661 0 10
 

Стъпалото на вярата ми се разклаща,
на стара сива паяжина се крепи.
И скърца през самотните си нощи,
в сърцето ми се свива. Не крещи!
Не спи. Защото е протрито
от толкова следобедни лъжи,
от толкова пространства неизмити,
от няколко милиона суети.
Стъпалото... как бавно изтънява,
крепи се многострунно. И мълчи.
Усеща как в ядрото му узряват
отекли принцове със стъклени очи.
Стъпалото на вярата ми си почива,
говори си с единствената дървеница,
приспива я с любов, но не заспива.
И после се пречупва като птица...

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??