25 дек. 2009 г., 11:08

Вяра 

  Поэзия
549 0 6
Вяра
Разтуптях пробождащо импулсите ти -
в мислите ти черен гръмна адът,
търсейки поредната илюзия,
нужна ти при всяко твое падане!
Превърнах се в родител и защитник
на вярата, че можеш да избягаш
от своите заблуди и аритмии,
протяжно, извинително отлагане.
На тъмно си, а искаш да живееш –
не трябва да ковеш отново мрака!
Щом тази доза помощ разпилееш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Все права защищены

Предложения
: ??:??