25 дек. 2009 г., 11:08
Вяра
Разтуптях пробождащо импулсите ти -
в мислите ти черен гръмна адът,
търсейки поредната илюзия,
нужна ти при всяко твое падане!
Превърнах се в родител и защитник
на вярата, че можеш да избягаш
от своите заблуди и аритмии,
протяжно, извинително отлагане.
На тъмно си, а искаш да живееш –
не трябва да ковеш отново мрака!
Щом тази доза помощ разпилееш, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация