Dec 25, 2009, 11:08 AM

Вяра 

  Poetry
548 0 6
Вяра
Разтуптях пробождащо импулсите ти -
в мислите ти черен гръмна адът,
търсейки поредната илюзия,
нужна ти при всяко твое падане!
Превърнах се в родител и защитник
на вярата, че можеш да избягаш
от своите заблуди и аритмии,
протяжно, извинително отлагане.
На тъмно си, а искаш да живееш –
не трябва да ковеш отново мрака!
Щом тази доза помощ разпилееш, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Random works
: ??:??