Вяра
Вяра
Разтуптях пробождащо импулсите ти -
в мислите ти черен гръмна адът,
търсейки поредната илюзия,
нужна ти при всяко твое падане!
Превърнах се в родител и защитник
на вярата, че можеш да избягаш
от своите заблуди и аритмии,
протяжно, извинително отлагане.
На тъмно си, а искаш да живееш –
не трябва да ковеш отново мрака!
Щом тази доза помощ разпилееш,
мрежа от илюзии те чака!
Пощада няма в този свят измислен.
Ръцете ти изстиват пусти – виждаш!
Стените даже уловиха смисъла –
за теб последни капки Вяра нижа!
© Десислава Вълова All rights reserved.
