Вярвай ми!
Къде си…? Вън е сив от безверие студ...
Mъртва нощ - потъмняла гангрена...
Да, аз съм луд, но съм твоят, единствено, луд,
чакащ те в празната си постеля.
Ти се криеш... Самотно дете,
което очаква да бъде ударено.
Аз съм мъж, не разбираш ли, удрям само мъже…
Не наранявам децата... Вярвай ми!
И си мисля… Не студа и страха убиват сираците,
нито нощите, самотата им...
Децата мрат, убивани от простаците,
в които са вярвали... Вярвай ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Урумов Все права защищены
Малкият интелектуален смелчага е най-близо до истината! Токсин, Катриона, Анабел, благодаря за прочита и мнението! Хейтърчето, благодаря и на теб за споделеното мнение! Наистина! Първо се впрегнах, да си призная, но после се развеселих. Интересен и успешен начин си намерил да ти се обръща внимание в сайта. Преди време имаше и друг такъв екземпляр. Лошата реклама е също реклама... С годините комплексите се надживяват, вервай ми... Зная го от опит! 
