Arman-lewon (Марин Урумов)
33 63
3 янв. 2015 г., 04:28

Вярвай ми! 

  Поэзия » Любовная
872 0 6

Къде си…? Вън е сив от безверие студ...

Mъртва нощ - потъмняла гангрена...

Да, аз съм луд, но съм твоят, единствено, луд,

чакащ те в празната си постеля.

Ти се криеш... Самотно дете,

което очаква да бъде ударено.

Аз съм мъж, не разбираш ли, удрям само мъже…

Не наранявам децата... Вярвай ми!

И си мисля… Не студа и страха убиват сираците,

нито нощите, самотата им...

Децата мрат, убивани от простаците,

в които са вярвали... Вярвай ми!

 

© Марин Урумов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Ивон!
  • Силно! Споделям!
  • Малкият интелектуален смелчага е най-близо до истината! Токсин, Катриона, Анабел, благодаря за прочита и мнението! Хейтърчето, благодаря и на теб за споделеното мнение! Наистина! Първо се впрегнах, да си призная, но после се развеселих. Интересен и успешен начин си намерил да ти се обръща внимание в сайта. Преди време имаше и друг такъв екземпляр. Лошата реклама е също реклама... С годините комплексите се надживяват, вервай ми... Зная го от опит!
  • Невероятен стих, потресаващ!
  • Глупости.
  • Браво!
Предложения
: ??:??