Къде си…? Вън е сив от безверие студ...
Mъртва нощ - потъмняла гангрена...
Да, аз съм луд, но съм твоят, единствено, луд,
чакащ те в празната си постеля.
Ти се криеш... Самотно дете,
което очаква да бъде ударено.
Аз съм мъж, не разбираш ли, удрям само мъже…
Не наранявам децата... Вярвай ми!
И си мисля… Не студа и страха убиват сираците,
нито нощите, самотата им...
Децата мрат, убивани от простаците,
в които са вярвали... Вярвай ми!
© Марин Урумов All rights reserved.
Малкият интелектуален смелчага е най-близо до истината! Токсин, Катриона, Анабел, благодаря за прочита и мнението! Хейтърчето, благодаря и на теб за споделеното мнение! Наистина! Първо се впрегнах, да си призная, но после се развеселих. Интересен и успешен начин си намерил да ти се обръща внимание в сайта. Преди време имаше и друг такъв екземпляр. Лошата реклама е също реклама... С годините комплексите се надживяват, вервай ми... Зная го от опит! 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
