Къде си…? Вън е сив от безверие студ...
Mъртва нощ - потъмняла гангрена...
Да, аз съм луд, но съм твоят, единствено, луд,
чакащ те в празната си постеля.
Ти се криеш... Самотно дете,
което очаква да бъде ударено.
Аз съм мъж, не разбираш ли, удрям само мъже…
Не наранявам децата... Вярвай ми!
И си мисля… Не студа и страха убиват сираците,
нито нощите, самотата им...
Децата мрат, убивани от простаците,
в които са вярвали... Вярвай ми!