bubata1969 (Бояна)
1 32

12 апр. 2012 г., 12:36

Вярвам

Поэзия » Любовная

942 0 1

Аз вярвах, че ще бъдеш моя ден,

че ще сме двама - някаква магия!

Освобождавах чувствата си в плен,

уверена, че с теб ще ги развия.

Обичах, призовавах пролетта,

защото тя поддържа всяка вечност.

Събуждах се и вярвах в любовта,

забравила, че чувството е грешно...

Обичах те, обичам те сега,

а ти се плашиш, бягаш и отричаш...

Глава надигаш сам и в утринта

започваш ден без Нас, самотно дишащ...

Дали познавам те? Дали греша?

О, Господи, прости ми тази дързост!

Но вярвам, че от нашата следа

любов без мярка тайната развързва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0