12 апр. 2012 г., 12:36

Вярвам

944 0 1

Аз вярвах, че ще бъдеш моя ден,

че  ще сме двама - някаква магия!

Освобождавах чувствата си в плен,

уверена, че с теб ще ги развия.

 

Обичах, призовавах пролетта,

защото тя поддържа всяка вечност.

Събуждах се и вярвах в любовта,

забравила, че чувството е грешно...

 

Обичах те, обичам те сега,

а ти се плашиш, бягаш и отричаш...

Глава надигаш сам и в утринта

започваш ден без Нас, самотно дишащ...

 

Дали познавам те? Дали греша?

О, Господи, прости ми тази дързост!

Но вярвам, че от нашата следа

любов без мярка тайната развързва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...