Аз вярвах, че ще бъдеш моя ден,

че  ще сме двама - някаква магия!

Освобождавах чувствата си в плен,

уверена, че с теб ще ги развия.

Обичах, призовавах пролетта,

защото тя поддържа всяка вечност.

Събуждах се и вярвах в любовта,

забравила, че чувството е грешно...

Обичах те, обичам те сега,

а ти се плашиш, бягаш и отричаш...

Глава надигаш сам и в утринта

започваш ден без Нас, самотно дишащ...

Дали познавам те? Дали греша?

О, Господи, прости ми тази дързост!

Но вярвам, че от нашата следа

любов без мярка тайната развързва.