Apr 12, 2012, 12:36 PM

Вярвам

  Poetry » Love
938 0 1

Аз вярвах, че ще бъдеш моя ден,

че  ще сме двама - някаква магия!

Освобождавах чувствата си в плен,

уверена, че с теб ще ги развия.

 

Обичах, призовавах пролетта,

защото тя поддържа всяка вечност.

Събуждах се и вярвах в любовта,

забравила, че чувството е грешно...

 

Обичах те, обичам те сега,

а ти се плашиш, бягаш и отричаш...

Глава надигаш сам и в утринта

започваш ден без Нас, самотно дишащ...

 

Дали познавам те? Дали греша?

О, Господи, прости ми тази дързост!

Но вярвам, че от нашата следа

любов без мярка тайната развързва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...