Вярвам
Аз вярвах, че ще бъдеш моя ден,
че ще сме двама - някаква магия!
Освобождавах чувствата си в плен,
уверена, че с теб ще ги развия.
Обичах, призовавах пролетта,
защото тя поддържа всяка вечност.
Събуждах се и вярвах в любовта,
забравила, че чувството е грешно...
Обичах те, обичам те сега,
а ти се плашиш, бягаш и отричаш...
Глава надигаш сам и в утринта
започваш ден без Нас, самотно дишащ...
Дали познавам те? Дали греша?
О, Господи, прости ми тази дързост!
Но вярвам, че от нашата следа
любов без мярка тайната развързва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Всички права запазени
