4 мар. 2015 г., 21:47

Вярвам

732 1 0

01.03.15

 

Марийка Събева

 

        Вярвам

 

Вярвах. Горещо, искрено аз вярвах

на комунизма в светлите идеи.

Във братство, равенство и в бъдещето вярвах.

Уви! Оказаха се призрачни химери.

 

Тъй както стъпкаха неблагодарници

на Данко светлото, горящото сърце,

тъй стъпкаха ми алчните продажници

вярата, усмивката на моето лице.

 

Пак вярвам, но не в утопии и не в химери.

Не мога аз без светла вяра да живея.

Повярвах искрено в Христовите идеи

и с тази вяра искам да живея.

 

Във догмите на църквата не вярвам.

Аз Бог и Богородица в сърцето нося.

Пред тях неволни грешки изповядвам.

От тях за грешките си прошка прося.

 

Живеем в трудни и разделни времена,

 с дълбока пропаст между бедни и богати.

 Едните страдат от глад, терор, война.

Охолно другите живеят в палати.

 

Във бъдещето вярвам. Отправям своя зов

към всички честни хора на земята.

Зова ви да опазим с вяра и любов

живота, бъдещето на децата.

 

След време Те света ще управляват

със своите смели, чисти и честни сърца.

Вярвам – с алчността и с войните ще се справят.

Нека опазим нашите златни деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Събева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...