01.03.15
Марийка Събева
Вярвам
Вярвах. Горещо, искрено аз вярвах
на комунизма в светлите идеи.
Във братство, равенство и в бъдещето вярвах.
Уви! Оказаха се призрачни химери.
Тъй както стъпкаха неблагодарници
на Данко светлото, горящото сърце,
тъй стъпкаха ми алчните продажници
вярата, усмивката на моето лице.
Пак вярвам, но не в утопии и не в химери.
Не мога аз без светла вяра да живея.
Повярвах искрено в Христовите идеи
и с тази вяра искам да живея.
Във догмите на църквата не вярвам.
Аз Бог и Богородица в сърцето нося.
Пред тях неволни грешки изповядвам.
От тях за грешките си прошка прося.
Живеем в трудни и разделни времена,
с дълбока пропаст между бедни и богати.
Едните страдат от глад, терор, война.
Охолно другите живеят в палати.
Във бъдещето вярвам. Отправям своя зов
към всички честни хора на земята.
Зова ви да опазим с вяра и любов
живота, бъдещето на децата.
След време Те света ще управляват
със своите смели, чисти и честни сърца.
Вярвам – с алчността и с войните ще се справят.
Нека опазим нашите златни деца.
© Мария Събева Всички права запазени