Mar 4, 2015, 9:47 PM

Вярвам

  Poetry » Civic
730 1 0

01.03.15

 

Марийка Събева

 

        Вярвам

 

Вярвах. Горещо, искрено аз вярвах

на комунизма в светлите идеи.

Във братство, равенство и в бъдещето вярвах.

Уви! Оказаха се призрачни химери.

 

Тъй както стъпкаха неблагодарници

на Данко светлото, горящото сърце,

тъй стъпкаха ми алчните продажници

вярата, усмивката на моето лице.

 

Пак вярвам, но не в утопии и не в химери.

Не мога аз без светла вяра да живея.

Повярвах искрено в Христовите идеи

и с тази вяра искам да живея.

 

Във догмите на църквата не вярвам.

Аз Бог и Богородица в сърцето нося.

Пред тях неволни грешки изповядвам.

От тях за грешките си прошка прося.

 

Живеем в трудни и разделни времена,

 с дълбока пропаст между бедни и богати.

 Едните страдат от глад, терор, война.

Охолно другите живеят в палати.

 

Във бъдещето вярвам. Отправям своя зов

към всички честни хора на земята.

Зова ви да опазим с вяра и любов

живота, бъдещето на децата.

 

След време Те света ще управляват

със своите смели, чисти и честни сърца.

Вярвам – с алчността и с войните ще се справят.

Нека опазим нашите златни деца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...