01.03.15

Марийка Събева

        Вярвам

Вярвах. Горещо, искрено аз вярвах

на комунизма в светлите идеи.

Във братство, равенство и в бъдещето вярвах.

Уви! Оказаха се призрачни химери.

Тъй както стъпкаха неблагодарници

на Данко светлото, горящото сърце,

тъй стъпкаха ми алчните продажници

вярата, усмивката на моето лице.

Пак вярвам, но не в утопии и не в химери.

Не мога аз без светла вяра да живея.

Повярвах искрено в Христовите идеи

и с тази вяра искам да живея.

Във догмите на църквата не вярвам.

Аз Бог и Богородица в сърцето нося.

Пред тях неволни грешки изповядвам.

От тях за грешките си прошка прося.

Живеем в трудни и разделни времена,

 с дълбока пропаст между бедни и богати.

 Едните страдат от глад, терор, война.

Охолно другите живеят в палати.

Във бъдещето вярвам. Отправям своя зов

към всички честни хора на земята.

Зова ви да опазим с вяра и любов

живота, бъдещето на децата.

След време Те света ще управляват

със своите смели, чисти и честни сърца.

Вярвам – с алчността и с войните ще се справят.

Нека опазим нашите златни деца.