Нобел40 (Делфи)
26 76
24 июн. 2007 г., 20:22

Вярвам ти 

  Поэзия
957 0 4
 

Росата ми по

лятната трева

на времето

събужда се

с усмивка във

надежда.


Огъва хоризонта,

хукнала на

стремето

и в най-потайни

пътища

повежда...


Все там -

по нишката ми свята,

осъмналото утре.

Събужда се земята.

И знае,

че утре беше вчера...

А вчера... аз не търсих.

Но утре ще намеря!

© Делфи Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??