Нобел40 (Делфи)
26 76
Jun 24, 2007, 8:22 PM

Вярвам ти 

  Poetry
1009 0 4
 

Росата ми по

лятната трева

на времето

събужда се

с усмивка във

надежда.


Огъва хоризонта,

хукнала на

стремето

и в най-потайни

пътища

повежда...


Все там -

по нишката ми свята,

осъмналото утре.

Събужда се земята.

И знае,

че утре беше вчера...

А вчера... аз не търсих.

Но утре ще намеря!

© Делфи All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??