Нобел40 (Делфи)
26 76
24.06.2007 г., 20:22 ч.

Вярвам ти 

  Поезия
958 0 4
 

Росата ми по

лятната трева

на времето

събужда се

с усмивка във

надежда.


Огъва хоризонта,

хукнала на

стремето

и в най-потайни

пътища

повежда...


Все там -

по нишката ми свята,

осъмналото утре.

Събужда се земята.

И знае,

че утре беше вчера...

А вчера... аз не търсих.

Но утре ще намеря!

© Делфи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??