8 июл. 2011 г., 15:20

Вярвам в теб

1.8K 0 4

Полети, птицо на зората,
знам, раната още кърви,
но усещай свободата,
изправи се и лети, лети.

Приятелю, трапезата изстива,
а я няма твоята десница,
следата - леко изтрита,
на восък от малка свещица.

Знай, не ще умра от любов,
така направи ме силна,
пусто - гнездото живот,
нейде търси закрила.

Липсваш ми, ангеле земен,
наситени от самота,
чертаят пътя последен
силните златни крила.

Вярвам в теб - доброта
и смелост,
не се припознавай, недей,
забулена, в ред на сломеност,
душата на дете посей.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само искам да кажа, че стихът ти не е в правилната категория - бял стих означава стих без рима, а до колкото виждам, този има такава.
    Поздрави
  • Споделям!
    Поздрав, Боряна!
  • Благодаря приятели
  • Много ми допада начина на изказ, който използваш. Прекрасно стихотворение

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...