8 июл. 2011 г., 15:20

Вярвам в теб

1.8K 0 4

Полети, птицо на зората,
знам, раната още кърви,
но усещай свободата,
изправи се и лети, лети.

Приятелю, трапезата изстива,
а я няма твоята десница,
следата - леко изтрита,
на восък от малка свещица.

Знай, не ще умра от любов,
така направи ме силна,
пусто - гнездото живот,
нейде търси закрила.

Липсваш ми, ангеле земен,
наситени от самота,
чертаят пътя последен
силните златни крила.

Вярвам в теб - доброта
и смелост,
не се припознавай, недей,
забулена, в ред на сломеност,
душата на дете посей.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само искам да кажа, че стихът ти не е в правилната категория - бял стих означава стих без рима, а до колкото виждам, този има такава.
    Поздрави
  • Споделям!
    Поздрав, Боряна!
  • Благодаря приятели
  • Много ми допада начина на изказ, който използваш. Прекрасно стихотворение

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...