8 июл. 2011 г., 15:20

Вярвам в теб

1.8K 0 4

Полети, птицо на зората,
знам, раната още кърви,
но усещай свободата,
изправи се и лети, лети.

Приятелю, трапезата изстива,
а я няма твоята десница,
следата - леко изтрита,
на восък от малка свещица.

Знай, не ще умра от любов,
така направи ме силна,
пусто - гнездото живот,
нейде търси закрила.

Липсваш ми, ангеле земен,
наситени от самота,
чертаят пътя последен
силните златни крила.

Вярвам в теб - доброта
и смелост,
не се припознавай, недей,
забулена, в ред на сломеност,
душата на дете посей.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само искам да кажа, че стихът ти не е в правилната категория - бял стих означава стих без рима, а до колкото виждам, този има такава.
    Поздрави
  • Споделям!
    Поздрав, Боряна!
  • Благодаря приятели
  • Много ми допада начина на изказ, който използваш. Прекрасно стихотворение

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...