8 jul 2011, 15:20

Вярвам в теб

1.8K 0 4

Полети, птицо на зората,
знам, раната още кърви,
но усещай свободата,
изправи се и лети, лети.

Приятелю, трапезата изстива,
а я няма твоята десница,
следата - леко изтрита,
на восък от малка свещица.

Знай, не ще умра от любов,
така направи ме силна,
пусто - гнездото живот,
нейде търси закрила.

Липсваш ми, ангеле земен,
наситени от самота,
чертаят пътя последен
силните златни крила.

Вярвам в теб - доброта
и смелост,
не се припознавай, недей,
забулена, в ред на сломеност,
душата на дете посей.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само искам да кажа, че стихът ти не е в правилната категория - бял стих означава стих без рима, а до колкото виждам, този има такава.
    Поздрави
  • Споделям!
    Поздрав, Боряна!
  • Благодаря приятели
  • Много ми допада начина на изказ, който използваш. Прекрасно стихотворение

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...