8.07.2011 г., 15:20

Вярвам в теб

1.8K 0 4

Полети, птицо на зората,
знам, раната още кърви,
но усещай свободата,
изправи се и лети, лети.

Приятелю, трапезата изстива,
а я няма твоята десница,
следата - леко изтрита,
на восък от малка свещица.

Знай, не ще умра от любов,
така направи ме силна,
пусто - гнездото живот,
нейде търси закрила.

Липсваш ми, ангеле земен,
наситени от самота,
чертаят пътя последен
силните златни крила.

Вярвам в теб - доброта
и смелост,
не се припознавай, недей,
забулена, в ред на сломеност,
душата на дете посей.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само искам да кажа, че стихът ти не е в правилната категория - бял стих означава стих без рима, а до колкото виждам, този има такава.
    Поздрави
  • Споделям!
    Поздрав, Боряна!
  • Благодаря приятели
  • Много ми допада начина на изказ, който използваш. Прекрасно стихотворение

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...