Вярвам в теб
Полети, птицо на зората,
знам, раната още кърви,
но усещай свободата,
изправи се и лети, лети.
Приятелю, трапезата изстива,
а я няма твоята десница,
следата - леко изтрита,
на восък от малка свещица.
Знай, не ще умра от любов,
така направи ме силна,
пусто - гнездото живот,
нейде търси закрила.
Липсваш ми, ангеле земен,
наситени от самота,
чертаят пътя последен
силните златни крила.
Вярвам в теб - доброта
и смелост,
не се припознавай, недей,
забулена, в ред на сломеност,
душата на дете посей.
© Боряна All rights reserved.
