13 окт. 2011 г., 14:07

Вятър

638 0 0

Вятърът е като нежен звук,

който пее, връхлита и унищожава,

разхлажда и потушава.

 

Вятърът е това, което причинява

и болка, и радост.

Той събаря клончетата с вкусни плодове -

черешите, които обожавам аз.

 

Вятърът носи спомените ми за теб,

когато с теб вървяхме по пясъка горещ

и водата морска намокряше босите ни крака.

Сгушена в твоите ръце, мечтаейки за нашето дете.

 

Вятърът ни нас събра  

от различни краища на света.

И любовта в нас разгори,

и не позволи нищо да ни раздели!

 

И отново разперила криле и съзираща

морските вълни на прекрасното море,

чакам теб – любов моя единствена,

да полетим заедно и да се извисим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Босилка Алексова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...