Планинскоцвете (Росица Георгиева) Планинскоцвете (Росица Георгиева)
4 84
1 дек. 2023 г., 13:22

Вятър открадна всички листа

579 2 3

Вятър открадна всички листа

на липата пред моя прозорец

Оголяха и клоните-чакат снега

в тишина и се молят набожно

 

Снеговете на зимата тук ще се спрат

неумолими на трона ще седнат

Те ще властват навън но във мойта душа

ще е топло и някак си светло

 

Ще те чакам да дойдеш ти тихо в нощта

ще те чака и чаят запарен

Ще те прегърна ще отстъпи студа

и навеки така ще останем

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0