Вятър открадна всички листа
на липата пред моя прозорец
Оголяха и клоните-чакат снега
в тишина и се молят набожно
Снеговете на зимата тук ще се спрат
неумолими на трона ще седнат
Те ще властват навън но във мойта душа
ще е топло и някак си светло
Ще те чакам да дойдеш ти тихо в нощта
ще те чака и чаят запарен
Ще те прегърна ще отстъпи студа
и навеки така ще останем
© Росица Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
