7 июн. 2020 г., 00:29  

Вятър виещ 

  Поэзия
664 5 9

Не е умряла, само е заспала 

в сервилния конвулс на болката.

Придатък на живота като цяло

и на предимствата в природата.

Доколкото разбирам падна ниско.

А как ли впрочем пада се високо?

Така че дланите ти да са чисти

и да не влезне стъкълце в окото.

Така че да не мразиш и проклинаш,

човека дето построи му къща.

В сърцето си, (макар да те зазида)

в темелите ѝ да останеш съща. 

В темелите ѝ даже да се риеш,

като животно блъснато на тясно,

изплачеш ли да казваш: Вятър виещ.

И не отляво хапе, а отдясно.

 

© Силвия Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??