Jun 7, 2020, 12:29 AM  

Вятър виещ 

  Poetry
766 5 9

Не е умряла, само е заспала 

в сервилния конвулс на болката.

Придатък на живота като цяло

и на предимствата в природата.

Доколкото разбирам падна ниско.

А как ли впрочем пада се високо?

Така че дланите ти да са чисти

и да не влезне стъкълце в окото.

Така че да не мразиш и проклинаш,

човека дето построи му къща.

В сърцето си, (макар да те зазида)

в темелите ѝ да останеш съща. 

В темелите ѝ даже да се риеш,

като животно блъснато на тясно,

изплачеш ли да казваш: Вятър виещ.

И не отляво хапе, а отдясно.

 

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??