Вятър виещ
Не е умряла, само е заспала
в сервилния конвулс на болката.
Придатък на живота като цяло
и на предимствата в природата.
Доколкото разбирам падна ниско.
А как ли впрочем пада се високо?
Така че дланите ти да са чисти
и да не влезне стъкълце в окото.
Така че да не мразиш и проклинаш,
човека дето построи му къща.
В сърцето си, (макар да те зазида)
в темелите ѝ да останеш съща.
В темелите ѝ даже да се риеш,
като животно блъснато на тясно,
изплачеш ли да казваш: Вятър виещ.
И не отляво хапе, а отдясно.
© Силвия Илиева All rights reserved.
