7.06.2020 г., 0:29 ч.
Вятър виещ
Не е умряла, само е заспала
в сервилния конвулс на болката.
Придатък на живота като цяло
и на предимствата в природата.
Доколкото разбирам падна ниско.
А как ли впрочем пада се високо?
Така че дланите ти да са чисти
и да не влезне стъкълце в окото.
Така че да не мразиш и проклинаш,
човека дето построи му къща.
В сърцето си, (макар да те зазида)
в темелите ѝ да останеш съща. ...
в сервилния конвулс на болката.
Придатък на живота като цяло
и на предимствата в природата.
Доколкото разбирам падна ниско.
А как ли впрочем пада се високо?
Така че дланите ти да са чисти
и да не влезне стъкълце в окото.
Така че да не мразиш и проклинаш,
човека дето построи му къща.
В сърцето си, (макар да те зазида)
в темелите ѝ да останеш съща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Силвия Илиева Всички права запазени
Предложения
-
-
Не с очите, с които те виждaм, те гледa твоят вечно нaмръщен съпруг - бялa свaтбенa сянкa от леснa п...
-
Когато този свят за чувствата е тесен, открадвам си от охлюва черупка. Приятел тръгва с мен, прегърн...
-
Най-тъмно е в тунела на лъча. Блестящ отвън, той носи вътре мрака. И нотите на всяка тишина ечат в с...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
