11 апр. 2009 г., 13:33

Вятърно

815 0 4

 

Приличаща на вятъра по нещо -

пристигам с утрото наужким.

Желанията бързо ги усещам

и като фея призори ги сбъдвам.

Дишаш ме, а мен ме няма,

в коси събрала твоите мечти.

Виждаш ме в съня си пред разсъмване.

С очи рисувам твойте дни...

Желанията сбъдна ли - се връщам.

Усмихвам тихо твойте звезди.

И само ти усещаш, че ме няма,

макар да ме целуна призори.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вени Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...