Приличаща на вятъра по нещо -
пристигам с утрото наужким.
Желанията бързо ги усещам
и като фея призори ги сбъдвам.
Дишаш ме, а мен ме няма,
в коси събрала твоите мечти.
Виждаш ме в съня си пред разсъмване.
С очи рисувам твойте дни...
Желанията сбъдна ли - се връщам.
Усмихвам тихо твойте звезди.
И само ти усещаш, че ме няма,
макар да ме целуна призори.
© Вени Николова Все права защищены