Приличаща на вятъра по нещо -
пристигам с утрото наужким.
Желанията бързо ги усещам
и като фея призори ги сбъдвам.
Дишаш ме, а мен ме няма,
в коси събрала твоите мечти.
Виждаш ме в съня си пред разсъмване.
С очи рисувам твойте дни...
Желанията сбъдна ли - се връщам.
Усмихвам тихо твойте звезди.
И само ти усещаш, че ме няма,
макар да ме целуна призори.
© Вени Николова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Пролетни целувки 