11.04.2009 г., 13:33

Вятърно

810 0 4

 

Приличаща на вятъра по нещо -

пристигам с утрото наужким.

Желанията бързо ги усещам

и като фея призори ги сбъдвам.

Дишаш ме, а мен ме няма,

в коси събрала твоите мечти.

Виждаш ме в съня си пред разсъмване.

С очи рисувам твойте дни...

Желанията сбъдна ли - се връщам.

Усмихвам тихо твойте звезди.

И само ти усещаш, че ме няма,

макар да ме целуна призори.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вени Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...