Вятърно момиче
Прозореца отворих призори,
там бе приседнал пролетният вятър
и с топъл дъх взе тихо да шепти
покани ме да полетим в полята.
Вечерницата странно се изсмя -
не бях за нея вятърно момиче,
учуди се че искам да летя -
до вчера земно някак си обичах.
Но днес разбрах, че трябват ми крила -
за този полет много са ми нужни.
Ще се стопи ли в зимата снега
ако пристигна с обичта си южна?
Повярвах му, в ръцете му се свих
и с него тръгнах, накъде не зная -
на вятъра крилете улових
в очакване с любов да те позная.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
