Вятърно момиче

Poetry » Love

1.1K 1 9

Прозореца отворих призори,

там бе приседнал пролетният вятър

и с топъл дъх взе тихо да шепти

покани ме да полетим в полята.

Вечерницата странно се изсмя -

не бях за нея вятърно момиче,

учуди се че искам да летя -

до вчера земно някак си обичах.

Но днес разбрах, че трябват ми крила -

за този полет много са ми нужни.

Ще се стопи ли в зимата снега

ако пристигна с обичта си южна?

Повярвах му, в ръцете му се свих

и с него тръгнах, накъде не зная -

на вятъра крилете улових

в очакване с любов да те позная.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Не, недей! Не затваряй прозореца!

Остави го да те докосне!

Виж как праща за тебе Творецът

в ранно утро китчица росна.

Чуй звездите как шепнат във здрача.

Как щурчето извива виола.

Как стакато набива кълвача.

Толкова топла... и гола...

Нека кестен със цвят те помилва.

Нека с пух те целуне топола.

Нека бъде и страстно и силно.

Толкова топла... и гола...

Не, недей! Не затваряй прозореца!

Слънчице те видяло,

да ти идат сватбари на дворове

и била си в салкъмено бяло.

2011-03-19T01:24:10+02:00
Traum (Цвети Йорданова)

Красиво очакване!

2011-03-17T21:48:53+02:00
mihri61 (Милко Христов)

Ароматна нежност!!!

2011-03-17T16:37:02+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Хубаво ми е тук при теб вятърно,мъжко момиче...

2011-03-17T10:33:41+02:00
Laska (Ласка Александрова)

много хубаво!

2011-03-17T10:15:02+02:00