17.03.2011 г., 0:12 ч.
Вятърно момиче
Прозореца отворих призори,
там бе приседнал пролетният вятър
и с топъл дъх взе тихо да шепти
покани ме да полетим в полята.
Вечерницата странно се изсмя -
не бях за нея вятърно момиче,
учуди се че искам да летя -
до вчера земно някак си обичах.
Но днес разбрах, че трябват ми крила -
за този полет много са ми нужни.
Ще се стопи ли в зимата снега
ако пристигна с обичта си южна?
Повярвах му, в ръцете му се свих
и с него тръгнах, накъде не зная -
на вятъра крилете улових
в очакване с любов да те позная.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво очакване!
-
Ароматна нежност!!!
-
Хубаво ми е тук при теб вятърно,мъжко момиче...
-
много хубаво!
-
Поздрав,Дани
-
Хубав текст. С клиширани рими, даже до бозаво, но все пак хубав. Може би точно това "все пак" го прави още по-атрактивен.
-
И да нямаш крила,не са ти толкова нужни за този възвишен полет
Поздрави! -
Много добро и идея, и изпъление! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Остави го да те докосне!
Виж как праща за тебе Творецът
в ранно утро китчица росна.
Чуй звездите как шепнат във здрача.
Как щурчето извива виола.
Как стакато набива кълвача.
Толкова топла... и гола...
Нека кестен със цвят те помилва.
Нека с пух те целуне топола.
Нека бъде и страстно и силно.
Толкова топла... и гола...
Не, недей! Не затваряй прозореца!
Слънчице те видяло,
да ти идат сватбари на дворове
и била си в салкъмено бяло.