Вятърно силна
Шумният ден
се изнизва по плочките,
бавно събиращ
следи от нозе,
ляга умората -
дебнеща котка,
свъсила вежди
от грешките днес.
Ето и верният срам
не напуска,
знае, че няма
къде да върви,
мой си е,
лично сковах го изкусно
от неприличие
в ветрени дни.
Пак ме подухва
и носи южнякът,
слага ми гърбица
от страхове,
дръзка едва ли
ще бъда, обаче
пръчките мразя
по боси нозе.
И като слаба
издънка след буря,
силно ожулена,
но на стъбло,
чакам, повярвала
с идната утрин
пак да съм ветрена,
но от любов.
се изнизва по плочките,
бавно събиращ
следи от нозе,
ляга умората -
дебнеща котка,
свъсила вежди
от грешките днес.
Ето и верният срам
не напуска,
знае, че няма
къде да върви,
мой си е,
лично сковах го изкусно
от неприличие
в ветрени дни.
Пак ме подухва
и носи южнякът,
слага ми гърбица
от страхове,
дръзка едва ли
ще бъда, обаче
пръчките мразя
по боси нозе.
И като слаба
издънка след буря,
силно ожулена,
но на стъбло,
чакам, повярвала
с идната утрин
пак да съм ветрена,
но от любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дими Фильова Все права защищены
