Шумният ден се изнизва по плочките, бавно събиращ следи от нозе, ляга умората - дебнеща котка, свъсила вежди от грешките днес. Ето и верният срам не напуска, знае, че няма къде да върви, мой си е, лично сковах го изкусно от неприличие в ветрени дни. Пак ме подухва и носи южнякът, слага ми гърбица от страхове, дръзка едва ли ще бъда, обаче пръчките мразя по боси нозе. И като слаба издънка след буря, силно ожулена, но на стъбло, чакам, повярвала с идната утрин пак да съм ветрена, но от любов.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.