29 сент. 2020 г., 17:43

Вятърът

435 1 0

 

Вятърът

 

Струните на тишината

Вятърът едва докосва

и се носи над Земята

яхнал облак буреносен...

 

Вятърът е богоравен –

може да гаси звездите,

щом със облаци борави

и лудува с тях в нощи́те...

 

А е страшно неразумен

завърти ли над морето –

вдига ураганни бури,

вие дълго и свирепо...

 

Но когато спре да духа

във безветрие платната

(в тази нереалност глуха)  

чакат следващият вятър...

 

А когато е попътен

той е сам благословия

и моряка ще упъти –

кръчма как да се открие...

 

... Може да е също: шепот

Вятърът укрит в листата,

и́ли още нежен трепет

не съзнаван от телата...

 

... миг на светла неизбежност

с вик разтърсващ тишината

от вибрации на нежност

във плътта и в сетивата!...

 

29.09.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...