Вятърът и мечтата

                                        /Баладично/

                   Поспря се някой тук,

                               до мен се беше спрял.

                   Това бе вятърът,

                               от клоните прогонен.

                   Спомни си сега

                               за своята печал -

                   влюбил се в мечтата,

                              която дълго гонел.

                   Но отлетяла тя

                              нанякъде сама.

                   От тъга притихнал

                              вятърът бездомен.

                   После хукнал с ярост

                              да скита из света

                    и срещнал я след време

                              като съсухрен спомен.

                     Усмихнала се тя -

                               старата мечта,

                      и умряла тихо -

                              като лист отронен.

                      Вятърът се скрил

                              в тъмата на нощта,

                      в безветрие потънал

                              и светът огромен.

                      Но някаква си птица

                               гнездо си свила там

                       и малките отглеждала

                               с вяра и трохички.

                        Вятърът ми каза:

                                 - Мечти умират - знам,

                        но други полетяват.

                                 Отнася се за всички.