Aug 31, 2014, 3:58 PM

Вятърът и мечтата

  Poetry » Other
609 0 2

 

 

                        Вятърът и мечтата

 

 

                                        /Баладично/

 

                   Поспря се някой тук,

                               до мен се беше спрял.

                   Това бе вятърът,

                               от клоните прогонен.

                   Спомни си сега

                               за своята печал -

                   влюбил се в мечтата,

                              която дълго гонел.

                   Но отлетяла тя

                              нанякъде сама.

                   От тъга притихнал

                              вятърът бездомен.

                   После хукнал с ярост

                              да скита из света

                    и срещнал я след време

                              като съсухрен спомен.

                     Усмихнала се тя -

                               старата мечта,

                      и умряла тихо -

                              като лист отронен.

                      Вятърът се скрил

                              в тъмата на нощта,

                      в безветрие потънал

                              и светът огромен.

                      Но някаква си птица

                               гнездо си свила там

                       и малките отглеждала

                               с вяра и трохички.

                        Вятърът ми каза:

                                 - Мечти умират - знам,

                        но други полетяват.

                                 Отнася се за всички.

            

 

 

         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, Вили!
  • Мдаааа, прав е вятъра. Има надежда. Поздравявам те за тази образност Виолета!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...