2 авг. 2008 г., 12:43

Вятърът се бе загубил...

1.2K 0 2

... Закъсня с минута, две...

- Виж! Не бе вината само моя...

Вятърът се бе загубил.

Намерих го да си играе

с коси на потоци влюбени.

Дъждът пък плачеше, под рехава елхица,

от раздялата със слънце.

Облаците, скупчени в едно,

решаваха въпроси за водачество!

Гръмотевиците, вплели шпаги

помагаха на моята посестрима -

градушка спяща уморено

под стряхата на селска къща.

Безмълвно през ключалката избяга бурята.

Разкъса уморени дрехи на дъждовни капки.

Дъгата простря на телта пъстър килим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Живкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...