Вятърът се бе загубил...
... Закъсня с минута, две...
- Виж! Не бе вината само моя...
Вятърът се бе загубил.
Намерих го да си играе
с коси на потоци влюбени.
Дъждът пък плачеше, под рехава елхица,
от раздялата със слънце.
Облаците, скупчени в едно,
решаваха въпроси за водачество!
Гръмотевиците, вплели шпаги
помагаха на моята посестрима -
градушка спяща уморено
под стряхата на селска къща.
Безмълвно през ключалката избяга бурята.
Разкъса уморени дрехи на дъждовни капки.
Дъгата простря на телта пъстър килим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Живкова Все права защищены
