Aug 2, 2008, 12:43 PM

Вятърът се бе загубил...

  Poetry
1.1K 0 2

... Закъсня с минута, две...

- Виж! Не бе вината само моя...

Вятърът се бе загубил.

Намерих го да си играе

с коси на потоци влюбени.

Дъждът пък плачеше, под рехава елхица,

от раздялата със слънце.

Облаците, скупчени в едно,

решаваха въпроси за водачество!

Гръмотевиците, вплели шпаги

помагаха на моята посестрима -

градушка спяща уморено

под стряхата на селска къща.

Безмълвно през ключалката избяга бурята.

Разкъса уморени дрехи на дъждовни капки.

Дъгата простря на телта пъстър килим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Живкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...