Вятърът се бе загубил...
... Закъсня с минута, две...
- Виж! Не бе вината само моя...
Вятърът се бе загубил.
Намерих го да си играе
с коси на потоци влюбени.
Дъждът пък плачеше, под рехава елхица,
от раздялата със слънце.
Облаците, скупчени в едно,
решаваха въпроси за водачество!
Гръмотевиците, вплели шпаги
помагаха на моята посестрима -
градушка спяща уморено
под стряхата на селска къща.
Безмълвно през ключалката избяга бурята.
Разкъса уморени дрехи на дъждовни капки.
Дъгата простря на телта пъстър килим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Живкова Всички права запазени
