Покорно от свистене на камшици,
присвива плахо кучето уши,
а кучката не става за вълчица,
щом кротко до стопанина лежи.
Не носят те от вълчата омая
и хорски бяс по косъма личи.
Как в този свой събрат да се позная,
щом вързан на каишка днес мълчи!...
Та мойта вълча кръв е още дива,
презряла раболепния покой.
И бродя сам сред драки и коприва,
да срещна воя на вълчица с вой... ...