argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
19.02.2014 г., 0:13 ч.

Вълча кръв 

  Поезия » Друга
619 0 6

Покорно от свистене на камшици,
присвива плахо кучето уши,
а кучката не става за вълчица,
щом кротко до стопанина лежи.

Не носят те от вълчата омая
и хорски бяс по косъма личи.
Как в този свой събрат да се позная,
щом вързан на каишка днес мълчи!...

Та мойта вълча кръв е още дива,
презряла раболепния покой.
И бродя сам сред драки и коприва,
да срещна воя на вълчица с вой...

В небето впивам жадните зеници -
на лунната пътека няма знак
и още търся своята вълчица -
без глутница останал единак...

Животът вълчи, знам, не е измама,
по кучешки съвсем не е смирен
и глутница ще бъдем с нея двама -
застане ли вълчицата до мен!...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса, Митко!
  • "Ах, защо не съм поет -
    поет, като Пишурката...
    Ех, че ода бих написал -
    на баба ми, за хурката!"

    Х. Ботьов
  • Благодаря ви, момичета
  • Ти - куче - каишка... абсурд
    "Вълчицата до вълк ще тича" нали знаеш
    Жесток финал!
    (чак ми иде да завия, ама... )
  • Интерпретацията ти е много особена,защото в действителност в тези вълчи времена именно вълците са тези които изяждат свободата на овчиците.И зали ще е по - добре ако се намъкнем във вълчи кожи? Шегувам се разбира се..Поздрав за силния стих!
  • Поздрав, Митко!
Предложения
: ??:??