Вълча кръв
Покорно от свистене на камшици,
присвива плахо кучето уши,
а кучката не става за вълчица,
щом кротко до стопанина лежи.
Не носят те от вълчата омая
и хорски бяс по косъма личи.
Как в този свой събрат да се позная,
щом вързан на каишка днес мълчи!...
Та мойта вълча кръв е още дива,
презряла раболепния покой.
И бродя сам сред драки и коприва,
да срещна воя на вълчица с вой...
В небето впивам жадните зеници -
на лунната пътека няма знак
и още търся своята вълчица -
без глутница останал единак...
Животът вълчи, знам, не е измама,
по кучешки съвсем не е смирен
и глутница ще бъдем с нея двама -
застане ли вълчицата до мен!...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса, Митко!
-
"Ах, защо не съм поет -
поет, като Пишурката...
Ех, че ода бих написал -
на баба ми, за хурката!"
Х. Ботьов -
Благодаря ви, момичета
-
Ти - куче - каишка... абсурд
"Вълчицата до вълк ще тича" нали знаеш
Жесток финал!
(чак ми иде да завия, ама... ) -
Интерпретацията ти е много особена,защото в действителност в тези вълчи времена именно вълците са тези които изяждат свободата на овчиците.И зали ще е по - добре ако се намъкнем във вълчи кожи? Шегувам се разбира се..Поздрав за силния стих!
-
Поздрав, Митко!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
