17 окт. 2010 г., 23:26

Вълча обич

Поэзия » Другая

2.8K 3 33

Вълча обич

Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам.

И тогава простих. И на теб, и на мене.
Не разбрах как се случи, но просто утихна.
Вълча обич. Към луната прегракнало вие.
Нека свърши нощта. След това ще съм силна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Убийствено привлекателно е да попаднеш във вълчия капан на любовта...

2019-05-29T10:53:59+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Чудесен стих. Прочетох го с голямо закъснение. Но по-добре късно, отколкото никога...

2017-08-18T01:15:40+03:00
wola (Гери)

Силна душа, вие само в нощта, заедно с вълците...а очите са сухи, и си прощаваме, до следващото пълнолуние...Прекрасен стих

2016-09-29T09:45:38+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Разпиля ме за секунди,браво!Много ми хареса!

2016-09-12T22:23:31+03:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Много страст, много болка бликат от тези редове. Разкошно!!!

2016-09-12T21:39:16+03:00