Вълча обич
Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам.
И тогава простих. И на теб, и на мене.
Не разбрах как се случи, но просто утихна.
Вълча обич. Към луната прегракнало вие.
Нека свърши нощта. След това ще съм силна.
© Елмира Митева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
