17.10.2010 г., 23:26 ч.

Вълча обич 

  Поезия » Друга
2419 2 33

Вълча обич

Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам.

И тогава простих. И на теб, и на мене.
Не разбрах как се случи, но просто утихна.
Вълча обич. Към луната прегракнало вие.
Нека свърши нощта. След това ще съм силна.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??