17 oct 2010, 23:26

Вълча обич 

  Poesía » Otra
2375 2 33

Вълча обич

Не пожънах любов. Но пък тиха омраза
ме одраска и върна най-жестоката болка.
С остри нокти се впи и до смърт ме беляза –
да ранявам до лудост, от любов да убивам.

И тогава простих. И на теб, и на мене.
Не разбрах как се случи, но просто утихна.
Вълча обич. Към луната прегракнало вие.
Нека свърши нощта. След това ще съм силна.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??