29 апр. 2020 г., 12:30

Вълчи дни

Поэзия » Философская, Другая

1.3K 7 8

Моята вълча порода е твърде безчинно човешка.
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.

Проигравам си сляпо на глутната сган битието,
монументи изграждам за всяка убита сърна.
Скоро ще ме прогонят...
но в селото крещи досието -
"Не отваряйте, братя... не ще се засити с трева!"

Самотата ме дразни, не бих се предложил на нея.
За късмет - от късмета си пия и ям, ден за ден...
Щом в природните бедствия жив съм, неволно се смея
аз на своята вълча порода... с човешки размер.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ready_4_whatever (Филип Филипов)

Харесах, само това ще кажа.

2020-11-08T19:46:37+02:00
Данида (Даниела)

Цвети, коментарът ти е в десетката и ми обобщава стиха. Ти си не само добър творец, но и добър читател. Благодаря ти!
Благодаря и на вас, коментирали, прочели и добавили в любими, че отделихте и споделихте време за моята страничка!

2020-04-29T19:42:16+03:00
ДИС (Деа)

Диво и красиво! Поздравления!

2020-04-29T18:01:47+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Диво и питомно ведно. Трудно се постига вътрешен баланс, в условия на външни фактори, които са с негативно влияние. Важното е да се борим със зъби и нокти, но запазвайки доброто в себе си. Много замислящ стих, поздравявам те!

2020-04-29T17:16:11+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Много е хубаво, Дани!

2020-04-29T14:58:24+03:00